Компании

Най-големите компании в металургията: Рекорден блясък

За последните две десетилетия в пирдопския завод "Аурубис" са инвестирани 1.2 млрд. лв.

Секторът рязко подобри резултатите си през миналата година и всичките предприятия в топ 10 излязоха на печалба

от Иглика Филипова, , 6609 прочитания

Статията е част от класацията "Капитал 100". Поръчайте списанието на хартия или в pdf формат на www.capital.bg/k100/buy/.
.

Инфографика

Високите цени на цветните метали, новите продукти и антидъмпинговите мерки при стоманата донесоха двуцифрен ръст на приходите.
Прогнозите за тази година са предпазливи, като развитието на индустрията ще зависи главно от политическите решения.
9.8
млрд. лв. са общите приходи на десетте металургични гиганта, над половината от сумата е на лидера "Аурубис България".

След дълъг период на ефекти от кризата и ниски пазарни цени през 2017 г. металургичният сектор изригна. Всичките големи компании в индустрията отбелязват двуцифрен ръст на приходите, а средното увеличение за водещите 10 е над 43%. Нещо повече - нито една от тях не е на загуба, като печалба отчитат дори и производителите на стомана, които първо се бореха с рецесията и слабото търсене на продукцията им, а след това и с дъмпинговия внос от Китай. Всъщност именно налагането на защитни мита от страна на Европейския съюз в края на 2016 г. е една от причините през миналата година това да се види и в резултатите им. Предприятията в цветната металургия се радваха на високи цени, макар че това се отрази и на разходите им за суровини. Данните показват още, че ръстът идва при практически непроменен брой на заетите, а това означава по-висока производителност.


Меден скок


.

Инфографика

Със скок на общите приходи от над 57% лидерът в сектора "Аурубис България" увеличава дистанцията от новия втори в класацията - "София Мед", който също расте. За 2017 г. медодобивният завод в Пирдоп, който е част от германската група Aurubis, отчита и най-високата печалба в историята си, а и в най-новата корпоративна статистика в страната.


Реклама

"Резултатите не са изненадващи и се дължат на кумулативни фактори", каза изпълнителният директор Тим Курт. "През годините активно инвестираме в технологии и хора, като към края на 2018 г. общите инвестиции за последните две десетилетия ще достигнат 1.2 млрд. лв.", добави той. По думите му компанията мисли дългосрочно, като някои от проектите са предвидени да работят през следващите 25 години и след това.


От "Аурубис" уточняват, че общите приходи, по които се подреждат предприятията в класацията, включват и приходите от операции по хеджиране, както и от разлики във валутните курсове, без да се отчитат като разход. Това донякъде изкривява картината при базовите индустрии, което е особено видимо при производители с големи обеми като тези на "Аурубис". Приходите само от дейността на компанията обаче също нарастват значително - с 55% до малко над 5 млрд. лв. Останалите близо половин милиард лева са финансови и други приходи.


От отчета на групата става ясно, че производството в завода в Пирдоп е нараснало миналата година, след като през 2016 г. предприятието беше затворено за 50 дни за планов ремонт. Положително на печалбата се е отразило поскъпването на медта и постигнатите по-високи такси за преработка и рафиниране.


Прогнозите на компанията за 2018 г. като цяло са положителни с някои уговорки. "Не можем да влияем на световни фактори като обменните курсове, цените на металите и въздействието на международни търговски споразумения", каза Курт. Но добави: "Търсенето на мед е силно и тази тенденция ще се запази, така че сме оптимисти." Извън бизнеса на компанията от "Аурубис" очакват също, че проектът за газифициране на Средногорието най-после ще тръгне след 15 години на подготовка и планиране. "От това ще спечелят всички предприятия и домакинства в региона", каза Курт.


Потенциал за растеж


Промяната на фокуса от продукти за строителството към такива за индустрията, включително за растящата автомобилна промишленост, носи на "София Мед" (от групата Viohalco) първата печалба след десет години на загуба. Предприятието вече произвежда специални сплави и ленти за конектори, а наскоро получи и сертификат IATF 16949:2016, който се изисква от автомобилната индустрия. Печалбата ще позволи на компанията да подкрепи по-нататъшните си инвестиции, които са насочени към поддръжка и разширяване на мощностите и въвеждане на нови продукти.


През миналата година заводът увеличава приходите си с 48%, което го извежда на второ място в секторната класация, допълнителен ръст има и през първото тримесечие на 2018 г. Според финансовия директор Сергей Влайков това е тенденция от две години насам и се очаква тя да се запази през тази и следващите пет години, а основният двигател ще бъдат автомобилната индустрия и електротехниката. "Имаме много добър потенциал за допълнителен растеж", каза той.


Към печалба


С повече от една пета се увеличават приходите на производителя на олово и цинк КЦМ – Пловдив, и за пръв път от 2013 г. комбинатът излиза на нетна печалба. "Около половината от печалбата се дължи на положителни курсови разлики, но останалите 22.83 млн. лв. са резултат от оперативна дейност", каза председателят на надзорния съвет на КЦМ Румен Цонев. По думите му ръстът на приходите идва от по-високите цени на металите миналата година, както и от увеличеното производство в оловния завод – близо 72 хил. тона. В началото на 2017 г. предприятието постигна проектния капацитет на новата си оловна мощност, която беше изградена като основна част от инвестиционна програма за 140 млн. евро. Модернизирано беше и цинковото производство, което също позволи да се увеличи капацитетът без разширяване на завода. През миналата година производството на цинк е останало приблизително непроменено (около 74 хил. тона), добити са и 53 тона сребро. "За 2018 г. очакваме близък резултат като миналогодишния", каза Цонев.


Стомана на плюс


Първа печалба от 2010 г. насам отбелязва и "Стомана-индъстри", която също е част от Viohalco. Приходите на завода в Перник се увеличават с повече от 42% през миналата година. Ръст, макар и по-слаб (16%), има и другият производител на черни метали в страната – "Промет стийл" край Бургас, който е собственост на украинската група "Метинвест".


"По принцип цялата икономика, както и икономиката на Европа, расте и това е една от основните причини за по-добрите резултати в черната металургия, а и в сектора като цяло", каза председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) и член на борда на директорите на "Стомана-индъстри" Антон Петров. Другата ключова причина са защитните мита, които Европейският съюз наложи в края на 2016 г. срещу вноса на стомана от Китай, ефектът от което се усети през миналата година. "Това помогна на пазарите да работят нормално, защото дъмпинговият внос, който се осъществяваше от Китай на база свръхкапацитет и държавни субсидии и който достигна пик през 2015 г., беше пагубен", каза той.


Златен добив


По-високите цени на медта и златото и рекордното производство през миналата година са причина за ръста в резултатите на единственото добивно предприятие в класацията – "Дънди прешъс металс Челопеч". Приходите нарастват с близо 23%, а печалбата се повишава с 26% и така компанията почти напълно компенсира спада през 2016 г. През миналата година заводът в Челопеч произведе 198 хил. тройунции злато под формата на концентрат благодарение на по-високото съдържание на метал в рудата, което е най-големият добив в историята му. Ръстът изпревари и очакванията на компанията, което стана причина канадският собственик Dundee Precious Metals (DPM) на два пъти да ревизира прогнозите си нагоре. За тази година се предвижда производството леко да намалее.


До края на 2018 г. трябва да заработи и второто добивно-обогатително предприятие на DPM в страната. Златната мина край Крумовград ще бъде първият нов добивен проект след промените. Инвестицията е от порядъка на 165 млн. долара.


С план за още производство


Заводът за алуминиеви продукти "Алкомет" също увеличава приходите си през миналата година с близо 14%, но печалбата му намалява с 43% след тройния скок, който отчете през 2016 г. "Нарастването на приходите от продажби се дължи на по-високите цени на алуминия на Лондонската борса за метали", каза директорът за връзки с инвеститорите Петър Станчев. През 2017 г. средната цена достигна 1743 евро/тон спрямо 1451 евро/тон предходната година. По думите на Станчев по-ниските нива на рентабилност се обуславят от пазарния натиск върху маржовете на дружеството. "Тези понижения спрямо рекордната в историята на "Алкомет" 2016-а бяха очаквани и бяха упоменати в прогнозата, публикувана в годишния доклад за дейността от март 2017 г.", добави той.


Шуменският завод произвежда различни валцови и пресови алуминиеви продукти, включително домакинско фолио, където държи една пета от пазара в Европа. През последните години компанията засили фокуса си върху изделия с по-висока добавена стойност, като според ръководството потенциал има в опаковъчната и автомобилната индустрия. През 2017 г. дружеството сключи и първите си договори за износ в САЩ. Потенциален риск на този пазар идва от наскоро наложените вносни мита от президента Доналд Тръмп, макар че според председателя на БАМИ от Европа се внасят обикновено по-високо технологични и по-завършени продукти, голяма част от които не се произвеждат в САЩ или не се произвеждат в достатъчни обеми. "Моето мнение е, че нито при стоманата, нито при алуминия митата са в интерес на щатската икономика, защото те пак ще трябва да внасят някои продукти, но това ще става на по-висока цена", коментира Петров.


През 2018 г. "Алкомет" предвижда продажбите в натурално изражение леко да се увеличат – от 67 хил. тона до 71 хил. тона, и в стойност да достигнат около 380 млн. лв. (361 млн. лв. за 2017 г.). "Очакваните нива на EBITDA са 8.8%, а рентабилността на нетната печалба ще е около 4.8%", каза Станчев. През тази година се очаква компанията да приключи и инвестиционния си проект за 36 млн. евро, който ще увеличи капацитета за производство и ще й позволи да разшири портфейла си с продукти.


Ръст с нови продукти


След години на загуба сега печалба, макар и малка, отчита и третият завод на Viohalco в страната – производителят на алуминиеви продукти "Етем България". Приходите на компанията се увеличават с близо една четвърт. Както и при другите успешни предприятия в сектора ръстът идва след въвеждането на нови продукти. Компанията приключи инвестиционен проект за 60 млн. лв., който започна през 2012 г., и вече работи за автомобилната индустрия, като продуктите й се използват в Audi, Jaguar, Rolls-Royсe, BMW, Lаnd Rover и някои от моделите на Volkswagen.


"Повишението на приходите се дължи главно на промяната в продуктовия микс след стратегическото ни решение да преминем към продукти с по-висока добавена стойност, както и на увеличението на общите продадени обеми", каза главният финансов директор на "Етем България" Емануил Карцомихелакис. "В същото време по-високите цени на алуминия също се отразиха положително на общия ни оборот", добави той.


За тази година прогнозите са ръстът да продължи. "През 2018 г. очакваме допълнително увеличение на продажбите. Това е заложено в бюджета ни като цел на базата на силното търсене на екструдирани алуминиеви продукти", каза Карцомихелакис. По думите му пазарните тенденции през първите четири месеца на годината дават основание за оптимизъм и затова прогнозите са финансовите резултати още да се повишат.


В търговската буря


Голямото предизвикателство за металургията като цяло произтича от очертаващата се търговска война, след като САЩ въведоха вносни мита за стоманата и алуминия - първо срещу Китай, а след това и срещу други страни, включително Канада, Мексико и Европейския съюз. "Много е трудно в момента да се предвиди как ще се развие ситуацията", каза Антон Петров. Канада и Мексико вече обявиха мерки срещу САЩ, ответна реакция се очаква да има и от страна на ЕС. "Европа се чувства обидена от такова третиране от САЩ и с право, защото не тя е източникът на проблемите им, а Китай, който държи половината от световния капацитет за производство на стомана и оттам идва големият експортен натиск", коментира Петров.


В същото време България се намира до един от най-големите производители на стомана в Европа - Турция, чийто основен пазар досега бяха САЩ. "Когато пазарът й бъде затворен заради мита, тя трябва да пренасочи търговските си потоци, а най-логично е това да стане в Европа, защото това е другият платежоспособен пазар. България, Румъния и Гърция са първите страни, които може да бъдат засегнати, защото сме най-близо географски", посочи Петров. Според него въпросът е колко бързо и адекватно Европа ще наложи защитни механизми срещу внос от Турция.


Всички тези мерки и контрамерки обаче водят до изкривяване на пазара. "Като цяло има напрежение, а това крие неизвестни", добави Петров. Затова и очакванията му са тази година да не е по-добра от миналата.

.

Илюстрация

К100 - класация на най-големите компании в България


- Класацията топ 300 компании по приходи
- Класация по сектори
- Най-рентабилните компании
- Анализ на данни
- Интервютa


Изданието е подарък за всички абонати Капитал PRO.
Всички останали читатели могат да го намерят от 6 юли онлайн или в търговската мрежа - централните търговски обекти за вестници, магазините Inmedio, Relay, One Minute, както и във веригите OMV, Фантастико, Кауфланд.

Вижте още »Поръчайте изданието »


Още по темата
Още от Капитал
Реклама
0 коментара
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK