Свят

Десет години след фалита на Lehman Brothers: Дебне ли следваща криза

Фалитът на Lehman беше най-големият в историята, като активите на банката наброяваха 639 млрд. долара и 619 млрд. долара в дълг

Инвестиционните банки са в пъти по-стабилни, но и още по-големи, а рискът се е преместил в самите финансови пазари

от Деян Димитров, , 6036 прочитания

Десет години след фалита на Lehman Brothers - ключов момент в глобалната рецесия, финансовите пазари са едновременно променени и прекалено подобни на тези от разгара на 2008 г. От една страна, много от отрицателните финансови стимули – огромни too big to fail играчи, сенчесто банкиране и повишен риск – са все още налице. От друга страна, по всички традиционни измерители инвестиционните банки днес са много по-стабилни и по-малко изложени на системни рискове, отколкото през 2008 г., пише Financial Times. Международната ситуация също създава поводи за притеснение в пазарите. Това повдига въпроса кои са възможните огнища на нови икономически трусове.


Фалитът на Lehman


На 15 септември 2008 г. инвестиционната банка Lehman Brothers обяви официален фалит, а САЩ едва избегнаха масирана банкова паника, пише FT. Фалитът на Lehman беше най-големият в историята, като активите на банката възлизаха на 639 млрд. долара и 619 млрд. долара в дълг. До този момент се смяташе, че правителството не би позволило банка с такива размери да фалира, но администрацията на Джордж Буш беше против спасяването на банки. След това администрацията на Барак Обама възприе политиката, че определени банки са прекалено големи и трябва да бъдат спасени - too big to fail. Десет години по-късно много от мерките, които бяха предприети за справяне с кризата, все още продължават.


Реклама

Количествени облекчения


Една от ключовите мерки беше стимулиране на икономиката чрез така наречените количествени облекчения. Въпреки продължаващите десетилетие количествени облекчения от страна на Федералния резерв на САЩ и Европейската централна банка (ЕЦБ) икономиките и на САЩ и на ЕС са регистрирали по-малък растеж от очакваното. И още не са достигнали темповете отпреди кризата от 2008 г. В ЕС растежът гравитира около 2.5% средно въпреки продължаващите мерки.


Количествените облекчения, или QE, са форма на печатане на пари и инжектирането им в икономиката чрез евтини заеми. Логиката зад QE е, че евтините, почти безлихвени заеми ще стимулират бизнеса и ще доведат до засилен ръст на икономиката. Критично настроените икономисти твърдят, че QE водят до допълнително надуване на балони при активите и дисбаланси, без да насърчават реален ръст на икономиката.


Дълг и още дълг


За да се финансират QE и да се поддържат минимални лихви, държавата регистрира непрекъснат дефицит, който се финансира чрез допълнителни дългове. Това се наблюдава особено в САЩ през последните 10 години, където абсолютната стойност на националния дълг е над 21 трилиона долара.


От 2007 г. досега световният БВП е нараснал с 38% от 58 трилиона долара до 80 трилиона долара. През това време световният дълг се е повишил със 74% от 142 трилиона долара през 2007 г. до 247 трилиона долара през 2018 г. Така световният дълг се е покачвал почти двойно по-бързо от ръста на световната икономика.


Регулациите и банките сега


Въпреки обещанията, че повече няма да има банки, които са too big to fail, днешната картина изглежда крайно позната. Най-големите четири инвестиционни банки контролират по-голям пазарен дял на инвестиционната сцена днес, отколкото през 2008 г.


Докато такова развитие е тревожно, има и положителни промени. Днешните инвестиционни банки са много по-устойчиви, показват конвенционалните форми на стрес тестовете. Регулациите спрямо Wallstreet помогнаха инвестиционните банки вече да държат много по-малък концентриран риск.


Сенчесто банкиране и алгоритми


Търгуването с риск обаче, противно на очакванията, не е спаднало. Поради регулациите върху банките сенчестото банкиране се е преместило в слабо капитализирани технологични платформи с широко покритие. Сенчестото банкиране продължава да изпреварва регулациите и увеличава пазарния си дял, като в момента той е 45 трилиона долара, или 13% от световните финансови активи.


Инвестиционният пазар все повече и повече разчита на алгоритмично търгуване като борсово търгувани фондове (ETFs). Модерните алгоритми водят до много по-точни и ефикасни цени, както и до по-гладко функциониране на големите борси. Алгоритмите обаче показват и определени недостатъци в осигуряването на ликвидност по време на криза. Машинното учене също навлиза силно на финансовите пазари и тепърва ще ги преобразява.


Повишен международен риск


Само до миналата година развиващите се пазари се наслаждаваха на невероятен подем и почти удвоен инвестиционен поток. Но с поскъпването на долара и на петрола, вдигането на лихвите в САЩ и валутния шок в Турция и срива на песото в Аржентина инвеститорите отново се изтеглят.


BRICS - нереализиран потенциал


Прогнозите, че BRICS държавите (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка) ще се развиват с невероятни темпове и по този начин ще преобразят световната икономика, се реализираха само частично.


Наистина, Китай е глобална експортна сила и продължава да расте. Има опасения обаче, че интензивният ръст на азиатската икономика е достигнал лимита си и почва да се забавя. Поскъпването на труда в Китай може да доведе до глобално покачване на цените и да се превърне в двигател за покачваща се инфлация. Търговската война между САЩ и Китай допълнително усложнява действието на световните пазари и носи все повече и повече несигурност.


Другите държави от BRICS разочароват. Бразилия е в постоянна икономическа и политическа криза. Русия анексира Крим и си навлече глобална изолация и икономическа рецесия. Индия продължава да има невероятен човешки потенциал – още нереализиран пазарно. Южна Африка също е на ниво потенциал и изостава силно от светлите прогнози от 2008 г.


Бъдеща криза?


Десет години след краха на Lehman Brothers големите инвестиционни банки са в пъти по-стабилни. Финансовият пазар като цяло обаче продължава с много от същите практики, докато машинното учене навлиза и преобразява средата. На международната сцена развиващите се пазари и BRICS също не са пример за стабилност или ръст с изключение на Китай. Световният дълг е огромен и поставя под въпрос възможността за спасителни програми при бъдеща криза.


Въпреки това според FT всички тези проблеми са "познати неизвестни". Една нова криза би започнала от комбинация от фактори, за които никой не подозира, които след това влошават всички съществуващи проблеми на системата.


Още по темата
Още от Капитал
Реклама
2 коментара
  1. vxa15365434 1
    Неутрално

    По рано капитальт служеше за подкрепа на производството. В 21 век капиталът се използва за краткосрочни спекулации.

    Нередност?
  2. aslkflasfka 2
    Неутрално

    Всички кризи досега се развиват чрез различен първоизточник. Няма да са банките. Но криза ще има, такава е икономиката. Лошото е, че не ни стигат ресурсите да се борим с последствията. Населението си расте, природата си изчезва, накрая пак ще се питаме "къде сбъркахме". Въпреки че отсега си знаем.

    Нередност?
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK