Лица

20 въпроса: Албена Тодорова

Новата книга "Стихотворения, от които ти се живее" ще бъде представена на 26 септември в Младежкия театър

от Капитал, , 48216 прочитания

След минималистично озаглавената и самоиздадена книга "Стихотворения" от 2014 г. Албена Тодорова е готова да сподели най-новата си поезия. "Стихотворения, от които ти се живее" (изд. "Жанет 45") ще бъде представена на 26 септември в Младежкия театър.


Албена е докторант по съвременна японска литература и в началото на десетилетието живее в Япония със стипендия към Токийския университет (по време на аварията в АЕЦ "Фукушима" тя беше един от важните източници на достоверна информация чрез честите си включвания в Twitter). Връща се за три години в България, а от 2014 г. живее в Дюселдорф и работи като финансист. Адаптирането към новата среда дава отражение в писането й.


"Цялото изтръгване, наместване на пластове, стрес, нови емоции, нова работа, роля и индустрия, поддържане на връзка с любими приятели от разстояние, чувство за отговорност към България, невъзможност да се почувствам у дома в Германия дълго време — всичко това е във втората книга", казва Албена, която също така е преподавала японски и чиято работа като преводач включва "За какво говоря, когато говоря за бягането" на Харуки Мураками.


Реклама

Като какъв човек се определяте?
Като смешен човек с шкембе.


Нещото, в което вярвате абсолютно?
В промяната, която сами осъществяваме с незабележими движения.


Любимият ви момент от деня?
Моментът, в който имам едновременно време, енергия и условия за писане или рисуване.


Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да не се взимам насериозно като човек, но да се отнасям към работата си сериозно, отговорно и съвестно.


Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Опитвам се да видя света различен всеки ден и да го запиша или нарисувам.


Как си почивате?
Мъчно и със скърцане на зъби. Напоследък просто лежа на дивана и слушам "Шерлок Холмс" в изпълнение на Стивън Фрай. Толкова много поезия има и в книгата, и в гласа и коментарите на Фрай.


Какво ви зарежда?
Напоителни разговори с приятели.
Писане на ръка.
Рисуване на лук, праскови и друг зарзават.


Какво ви разсмива?
Разни дребни случки – например, когато имам служебни проблеми и ключът за офиса изведнъж спира да отваря вратата или когато видя, че съм си облякла пуловера наобратно и така съм откарала куп срещи с разни сериозни хора.


Какво ви натъжава?
Това, което си причиняваме един на друг от страх, глупост, завист, неразбиране.


Какво ви вбесява?
Това, което си причиняваме един на друг от страх, глупост, завист, неразбиране.
Едни и същи неща са способни да ме натъжат или вбесят. Разликата е в количеството енергия, което имам. Когато се вбесявам, разбирам, че имам сили да променя нещо. Натъжаването ми е по-близко до отчаяние, затова гледам да бягам по-бързо и по-надалеч от него.


Личност, на която се възхищавате?
Вислава Шимборска, Мария Вирхов, Нева Мичева, Зорница Христова, Ерна Ангелова. Жените творци, от които се уча да пиша, да рисувам, да мисля, да слушам себе си, да гледам света, да правя лазаня. Себастиао Салгадо, Герц Франк и всички, които загърбват работата на договор, за да се заемат с творчество. Константинос Кавафис, Примо Леви и всички, които съвместяват творчеството с друга времеемка и отговорна дейност. Кавафис например 30 години е чиновник, а Примо Леви работи в завод за бои.


Кое свое качество харесвате най-много?
Любопитството и оптимизма.


А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Желанието да се харесам и да бъда удобна на околните на всяка цена.
Адски плевел е това, поглъщащ несъразмерни количества време и сили.


Какъв талант бихте искали да притежавате?
Да утешавам, когато боли.


Последният подарък, който направихте/получихте?
Пратих на отколешна приятелка, която живее далеч, стихосбирка на друга приятелка. Получих картичка от Мароко от друга отколешна приятелка, която живее далеко. Много обичам да пращам и получавам книги, картички и ръчно написани писма. Мисля, че подаръците са сладки, когато са между хора, които и без тях имат целия свят помежду си.


Три места в интернет, които посещавате най-често?
Facebook, поща, YouTube. Много ме тревожи месинджъризирането на комуникацията. Гледам да пращам гласови съобщения или да се обаждам редовно на приятели или колеги. Това непрестанно взиране в екраните ме плаши.


Къде бихте искали да живеете?
Нямам идея. Задавам си този въпрос от 15 години насам и все още нямам отговор.
Мисля, че бих поживяла 1-2 години на Средиземноморието, някъде, където бих могла да рисувам и пиша, без да мисля как ще си плащам сметките


Любимите ви имена?
Имена, които съдържат буквата Л или други сонорни съгласни.
Архаични имена – Саващони, Иларион, Прасковия, Господинка. Имена, които говорят за хората, които не познаваме, но благодарение на които ни има.
Имам слабост към женски имена като цяло.


Най-интересното място, на което сте били?
Мисля, че солната мина в Нойхоф, Германия, е едно от най-вълнуващите места, на което съм била.
Слизането на много метри под земята; непрогледната тъмница, която романтичният шофьор-миньор показа, изключвайки мотора и фаровете на колата, и която моите спътници на секундата нарушиха с писъци и включване на фенерчетата на телефоните си; "Глюк ауф", поздравът на миньорите, който означава едновременно "дано се върнеш горе жив и здрав" и "дано имаш късмет и извадиш много руда"; пълната, абсолютна тишина; върховната и непрестанна грижа за живота и здравето на персонала; кабинката на шофьорите, облепена с плакати на жени; подземният параклис, където човек може да се венчае. Всичко това е толкова близко и родно въпреки необичайните и опасни условия, толкова сближаващо с чуждия, с отишлия си, че границите и вижданията на човек се прекрояват самички.


Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Радостта е непобедима сила.


Още по темата
Още от Капитал
Реклама
2 коментара
  1. Victoria 1
    Неутрално

    "Стихотворения, от които ти се живее" - доста лошо заглавие. Изглежда се базира на убеждението, че собствените й стихотворения дават нови сили за живот. Независимо дали става дума за поезия или проза, само от силните текстове ти се "живее", да използвам (с неудобството) това лексиконно послание. В случай, че си ерудиран читател, на първо място. Голямата литература не е някаква книжка за самопомощ, не я занимава дали на читателя му се живее. Ако беше така, нямаше да има нито едно велико произведение на този свят. Но българските литературни среди поощряват такива глупави и конвенционални позиции. Така де, почти всеки е усвоил нещо от соца, което сега, сред навалиците от псевдохуманитари, изглежда като постижение на духа и връх на творчеството.

    Нередност?
  2. soren 2
    Гневно

    До коментар [#1] от "Victoria":

    "само локвите между коловозите
    гледат небето
    всички останали
    гледаме локвите"

    Албена Димитрова

    Нередност?
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK