Неща

Находката Вивиан Майер

Невероятната съдба на една детегледачка, чиито случайно открити снимки доведоха до обявяването й за "велика американска фотографка" месеци след смъртта й

от Марина Караконова, , 15496 прочитания


В края на 2007 г. 29-годишният агент на недвижими имоти от Чикаго Джон Малууф се отбил до заложната къща RPN Sales. Надявал се, ровейки из купищата изоставени предмети, да попадне на стари фотографии от района на Portage Park, които му трябвали за книгата, която пишел в момента. Вниманието му било привлечено от няколко кашона, пълни с черно-бели непроявени филми от 50-те и 60-те. Все нещо трябва да има, помислил си Малууф, и ги купил за 400 долара.


Разгледал съдържанието им и въпреки хилядите ролки лента вътре по всичко личало, че няма нищо от Portage Park. Така кашоните се озовали в килера му.


Месеци по-късно работата по книгата завършила, но мисълта, че в тези кашони все пак има нещо, така и не го напускала. И предчувствието му се потвърдило. Пред очите му се разкрили забележителни кадри: всевъзможни градски сюжети и истински истории от живота в Чикаго и Ню Йорк през 50-те.


Реклама

Решил да се заеме с огромната работа да ги сканира и архивира. До този момент почти нищо не разбирал от фотография, нищо не знаел и за тайнствената жена с няколко автопортрета, снимала дебелия мъж със сако и жилетка, заспал в колата си, ефирната блондинка с бухнала бяла рокля, устремена към нощната си среща, дамите с перли в бутиците, бедняците по улиците, и всички тези хора, превърнали градовете си в легенди... Всеки нов кадър убеждавал Малууф, че е попаднал на "нещо". И все повече се питал коя е тази тайнствена, талантлива и чувствителна жена зад апарата.


Издирването


Малууф станал напълно обсебен от откритието си. Купил си двуобективен Rolleiflex и обикалял местата, където снимала мистериозната фотографка.


През април 2009 г., малко повече година след покупката си в RPN, попада на следа. На дъното на един от кашоните намира плик от фотолаборатория. С писалка е изписано името на получателя: Вивиан Майер. Веднага отива в Central Camera, над 100-годишния фотографски магазин в Чикаго, където след много разпитване успява да получи поне едно изречение за нея: "А, да, предпочиташе вносните пред американските филми, не говореше много и ни държеше настрана." В Google обаче няма и дума за нея.


Появява се телефонно обаждане от заложната къща, от което Джон Малууф научава, че кашоните принадлежали на възрастна жена, която спряла да плаща таксата си за сейфа, в който ги съхранявала, по всяка вероятност е болна и едва ли приема посетители. Малууф решил да отложи издирването й, но да продължи с проявяването и сканирането. По-късно ще каже, че едното от нещата, за които най-много съжалява, е отлагането на евентуалната среща с нея.


Колекцията набъбвала и съвсем естествено един ден решил да пробва с няколко кадъра в eBay. Интересът се оказал светкавичен и огромен, но никой не можел да разпознае автора. Междувременно Малууф вече е започнал да качва снимките на Майер в блог: vivianmaier.com.


На 9 октомври 2009 г. решава официално да обяви находката си. Прави го в Hardcore Street Photography във Flickr, като към линка си пише единствено: "Мисля, че единственият ми въпрос е какво да правя с всичко това?" Следва лавина от мнения, указания, коментари, съвети, обвинения в мистификация и куп конспиративни теории.


Малууф си спомня: "Тази седмица като че ли всичко експлодира, мейлът ми беше задръстен с покани да покажа тези фотографии в Австралия, Канада, Великобритания, Франция, Мексико..."


Повторното търсене в Google дава само един резултат:


Неколог за 83-годишна жена, публикуван в Chicago Tribune, буквално дни по-рано: "Вивиан Майер (...) почина в мир в понеделник. Втора майка на Джон, Лейн и Матю. Свободолюбива и вдъхновяваща личност, която по вълшебен начин докосна живота на всички, които я познаваха. Винаги готова да даде съвет, мнение или да протегне ръка за помощ. Кинокритик и изключителен фотограф. Истински ценна личност, която ще ни липсва, но чийто дълъг и смислен живот ще почитаме и ще помним завинаги."


Коя е Вивиан Майер


Историята й е толкова впечатляваща, колкото и нейните фотографии. Родена е през 1926 г. в Ню Йорк, но прекарва детството си във Франция. Майка й е французойка, баща й – австриец, но той по никакъв начин не присъства в живота й. През 50-те се завръща в Ню Йорк сама и накрая се установява в Чикаго. Там работи 40 години като детегледачка. През свободните си дни обикаля Ню Йорк или Чикаго, а през годините пътува из различни части на света. Винаги е с апарата си Rolleiflex. По всичко личи, че на никого не е показвала снимките си. Нещо повече – повечето от тях и самата тя не е видяла, оставяйки ги непроявени.


Вивиан Майер умира преди две години в пълна самота в старчески дом, въпреки че трите деца - Джон, Лейн и Матю, не я забравили и в късните й години се погрижили и й купили апартамент.


Французойка, католичка - или по-скоро антикатоличка. Жена с леви убеждения, феминист, кинокритик, човек с мнение. В спомените на семействата, с които е живяла, тя е затворена в себе си, но и открито ексцентрична, уязвима, но и смела, деликатна, но и безпощадна с мнението си, дисциплинирана, но и различна. Умна, талантлива и много самотна. "Жена с много кашони", спомня си някой. Друг: "Никога не говореше за семейството си, нямаше личен живот, приятели." Непрекъснато ходела на театър, четяла, не пропускала изложби. Носела мъжки сака, палта и обувки, дори през лятото. И почти винаги - шапка. Децата, които гледала, я описват като Мери Попинс. Тя не просто се грижела и им давала любов. Предлагала им е свят, пълен с приключения. Спомнят си как веднъж им домъкнала умряла змия – за да им я покаже, да разкаже как да се пазят от нея и за да нямат страх друг път, как убедила млекаря да ги закара на училище с камиона си. Научила ги е да са смели и любопитни.
И вече порасналите деца твърдят, че са такива и досега – благодарение на нея.


Фотографиите на Вивиан Майер (1926 - 2009) по същия начин са толкова забележителни, колкото и самата й история. И най-впечатляващото е как иронията, която тя самата толкова е търсела и постигала с фотографиите си, години по-късно настига и нея: абсолютно неизвестната Вивиан Майер, напълно анонимната nanny от Чикаго, така ревностно охранявала и успяла да съхрани личния си живот, буквално за една нощ се превръща в събитие. За дни е обявена за "един от най-големите американски фотографи" и името й изведнъж попада в компанията на Хари Калахан, Робърт Франк и Уокър Еванс. Уловената динамика и детайли на уличния живот е сравнявана с тази на Картие-Бресон, уличните портрети – с тези на Лизет Модел, а композициите – с тези на Андре Кертеш. А досега Малууф е архивирал и сканирал една много малка част от наличните 100 000...


На деликатния въпрос дали самата Вивиан Майер, толкова заключената в себе си жена, би одобрила това, което прави, пред в. "Гардиън" Джон Малууф отговаря: "Толкова ми се иска да се върна назад във времето и да й кажа: "Виж, Вивиан. Това, което се случва, е хубаво, хората те харесват – твоите фотографии ще развълнуват света."


Всичко, което Джон Малууф е успял да научи за тази забележителна жена, ще разкаже в първата книга за нея, на която е съставител и редактор и която излиза през декември:


Vivian Maier: Street Photographer. Издателството е powerHouse Books (www.powerhousebooks.com) и тук са фотографиите на Майер от 50-те до 90-те години на миналия век.


За Джон Малууф Вивиан Майер е колкото лично откритие и преживяване, толкова и проект. Как ще изглежда и в каква посока си го представя той отговаря за Капитал Light: "Трудно е да се каже как ще изглежда целият проект след десет години. Все още работим по архивирането и запазването на работите й, за изваждането им "на светло", с изложби, филми, книги... Надяваме се много първата книга за нея, която излиза всеки момент, да я нареди сред най-добрите автори на градската фотография за времето й. Но винаги за нас най-важното ще остане да пазим наследството й живо и да направим най-доброто, което е възможно, с гигантския й архив."


За близо двете години време, откакто светът познава Вивиан Майер, интересът към личността и работата й расте стихийно. След успешните изложби в Чикаго и Лондон статии за нея се появяват в The New York Times, Time, The Wall Street Journal, The Independent, The Guardian.


Ако скоро имате път към Америка, хубаво е да знаете, че:


Изложбата Vivian Maier - Street Photographer продължава от 15 декември до 28 януари 2012 в Howard Greenberg Gallery, Ню Йорк, www.howardgreenberg.com


Vivian Maier - A Life Discovered в галерия Merry Karnowsky, Лос Анджелис. Изложбата (7 януари – 28 януари) ще бъде открита от Тим Рот.


Изложба, посветена на Майер и представяне на книгата "Вивиан Майер – уличен фотограф" е предвидена и в календара на една друга нюйоркска галерия, Steven Kasher (15 декември – 28 януари) www.stevenkasher.com


Още по темата
Още от Капитал
Реклама
4 коментара
  1. гт 1
    • - -8
    • + +2
    Разстроено

    Вземете оправете галерията!

    Нередност?
  2. Клюводървец 2
    Неутрално

    Чудесна находка.Браво Капитал.

    Нередност?
  3. Petak 3
    Неутрално

    Много интересно и вълнуващо.
    А иначе е ясно защо е "отложил" издирването и се е развихрил след некролога. Безскрупулни копелета са брокерите на недвижими имоти и никога не плащат 400 долара за котка в чувал :-)

    Нередност?
  4. Ники 4
    • - -2
    • + +3
    Неутрално

    Въпреки, че не е новина за хората, които се интересуват от фотография, все пак е прекрасно, че някой е написал такава статия за българските читатели. Вивиан Майер наистина беше голямо, изненадващо откритие. Страхотна е. Ако изобщо е истинска, защото имаше доста спорове дали не е някакъв експеримент. http://www.vivianmaier.com/

    Нередност?
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK