Неща

За преходността на властта

Турско-българският филм "Обявлението" спечели наградата на журито на Венецианския кинофестивал

от Искра Величкова, , 43550 прочитания

.

Илюстрация: Перфектно композираните кадри на "Обявлението" са дело на българския оператор Крум Родригес

На 15 юли 2016 г. Махмут Фазъл Джошкун вече е работил близо две години над третия си игрален филм "Обявлението" – трагикомедия, копродуцирана от братя Чучкови.


Точно на този ден започват да търсят места за снимките, нещата са доста напреднали. Вечерта обаче в Анкара се случва нещо – опитът за военен преврат срещу правителството и президента Ердоган. Реализацията на "Обявлението" за една нощ виси на косъм: филмът разказва историята именно на един неуспешен опит за военен преврат в Турция – този от 1963 г., трети подред за три години и само един от примерите за многобройните намеси на армията в политиката на страната от 1960-те до 1990-те.


Турско-българската продукция спечели специалната награда на журито в секцията "Хоризонти" на 75-ото издание на престижния филмов фестивал във Венеция.


Реклама

В началната сцена на "Обявлението" германски лекар преглежда Мурат (Ердем Сеночак), кандидат за гастарбайтер, но бързо го отхвърля, тъй като му липсват няколко зъба. Стерилната белота на болницата, през която за миг се прокрадва обещанието за един по-добър живот в Германия, ще остане единственият широк и отворен кадър.


След миг светлината на екрана угасва и остатъкът от филма прекарваме в клаустрофобичен полумрак, майсторски хванат в кадър от българския операторски екип начело с Крум Родригес ("Виктория", "Цветът на хамелеона"). Синаси (Тархан Карагьоз) и безмълвният му спътник Реха (Али Сецкинер Аличи) пътуват в едно такси през нощния Истанбул. С напредването по пътя без много думи се покачва и напрежението в таксито и когато двамата стигат до хлебарницата на приятеля си Кемал (Мурат Килич), при когото, по-късно научаваме, работи Мурат, се случва нещо неочаквано. И така "Обявлението" се движи на ръба между внезапно безмилостно насилие и също толкова безмилостен сарказъм, изобличаващ преходността на тези, които са на власт.


Синаси, Реха и Кемал са офицери от армията, поели задачата да оповестят преврата на съмишлениците си в Анкара в радио "Истанбул". Те следват сляпо плана, изключили всякакви емоции. Същевременно намират време да си поговорят за новия бизнес на Кемал, който вместо с хляб смята да се занимава с внос на "студени шкафове" (в първия хладилник, който вече е в офиса му, след малко ще се помести поредният труп). Или да послушат как четвъртият от бандата Рифат (Сенчан Гюлерюз) пее химна на Северна Корея по долни гащи.


Още в първите си два игрални филма "Объркана броеница" и "Йозгат Блус", с които Джошкун печели два пъти награда за най-добър балкански филм на София Филм Фест (2010 и 2014 г.), режисьорът показва умелост при изграждането на всеки кадър. В комбинация с минимализма на сет дизайнера Ласло Райк ("Синът на Саул") и прецизното око на Родригес резултатът е естетически безупречен. Българският екип също така допринася и за звука на филма, с който майсторски разказва множество сцени, случващи се извън кадър.


Q&A: Махмут Фазъл Джошкун, режисьор


В режисьорските бележки към филма казвате, че искате да покажете "тоталната власт на улицата", коя е тази власт?


Историята на филма привидно е сблъсък между военните и цивилните, но това, което имам предвид, е конфликтът, породен от идеологиите. Войската тук е въплъщение на една идеология – военните се стремят към определен социален ред в обществото. Но вместо армия можеше да покажа комунистическа или фашистка партия например, тоест група хора, вярващи в определена идеология, които искат всички останали да им повярват и да им се подчинят. В нашия случай цивилните са "всички останали". А историята показва, че в дългосрочен план "останалите" винаги печелят, а идеологиите губят. В началото хората може и да им вярват, но накрая неизменно губят. Така ще е и със сегашния режим в Турция, по някое време и той ще свърши. А животът просто ще си продължи.


Как се сработихте с българската част от продукцията?


Много добре – според мен турците и българите са много сроден тип хора. Операторският екип, звукарите и гримьорите бяха все българи и освен че бяха много добри, някак веднага намерихме общ език.


Учили сте режисура не само в Истанбул, но и в престижния американски университет UCLA в Лос Анджелис, доколко това ви оформи като режисьор?


Не знам дали вярвам в ученето на режисура като цяло. Това, което ти преподават в университетите, е техника, история и така нататък. Самото правене на филми обаче зависи главно от това как разбираш живота, от възгледите ти. Тъй че ти трябва главно време и житейски опит, които не можеш да научиш в училище. Това, че живях в Щатите и завързах много приятелства там, обогати именно житейския ми опит.


Още от Капитал
Реклама
0 коментара
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK