България

ГЕРБ, ДПС и патриотите отхвърлиха ветото на президента в правната комисия

Данаил Кирилов (ГЕРБ), председател на правната комисия в парламента.

Румен Радев оспори промените в Административнопроцесуалния кодекс, които ограничават достъпа до правосъдие, БСП ще сезира Конституционния съд

от Мирела Веселинова, , 8661 прочитания

Очаквано правната комисия отхвърли ветото на президента Румен Радев върху спорните промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), срещу които остро възразиха от неправителствения сектор, както и от правната общност. В подкрепа на ветото гласуваха само депутатите от БСП, а представителите на ГЕРБ, "Обединени патриоти" и ДПС подкрепиха закона, без да излагат сериозни мотиви. В пленарната зала гласуването на ветото е планирано като първа точка от дневния ред на Народното събрание в четвъртък. От БСП заявиха, че ако законът бъде подкрепен в този му вид, ще сезират Конституционния съд за спорните текстове.


Ветото


Законът бе гласуван окончателно на второ четене на 25 юли, в края на парламентарния сезон преди ваканцията. Президентът подписа ветото на 31 юли и оттогава то чака началото на новата сесия. Държавният глава оспорва 16 параграфа от закона изцяло или частично. Макар че самият закон е много голям - близо 150 параграфа, оспорените текстове са концептуално значими. Най-общо съвкупният им ефект е силното ограничаване на достъпа до административно правосъдие, чиято основна функция е да решава спорове между гражданите и държавата и да осъществява съдебния контрол върху актовете на властта. В този смисъл са и основните критики срещу закона - и от страна на експерти и неправителствения сектор, и във ветото на президента.


Реклама

Със закона драстично се увеличават съдебните такси за касационно обжалване, същевременно се премахва касационната инстанция по някои видове спорове, въвеждат се закрити заседания в касационното производство, сменя се подсъдността по неясни критерии и др. Сред съображенията на президента е и начинът, по който бе гласуван законът, като значителна част от постъпилите предложения между двете четения в парламента бяха от самите вносители. Това противоречи на решение на Конституционния съд (РКС № 8 от 2010 г.), според което вносителят на законопроекта няма право да прави предложения върху своя собствен законопроект, се казва в мотивите на държавния глава. Повече от половината от преходните и заключителните разпоредби са предложени почти една година след изтичане на определения от самото Народно събрание срок, а сред тях има и откровено лобистки текстове, чието естество показва, че са направени за конкретни хора. Един от тези текстове например предвижда "ексклузивната" еднократна възможност за пенсиониране на магистрати само на база стаж без значение на възрастта. Това обаче важи само за тези магистрати, които към 31 декември 2018 г. имат 35 години стаж, oт ĸoитo пoнe двe тpeти в opгaнитe нa cъдeбнaтa влacт, не и за тези, които са навършили този стаж след това. Също такава е и разпоредбата, която предвижда командироване на двама административни съдии в съдилищата в Люксембург и Страсбург, за да информират колегите си какво точно се решава там - смехотворна задача предвид факта, че всичко в тези институции се качва в интернет.


Изнервено заседание


Промените в АПК сериозно ограничават прекия съдебен контрол, достъпа до съд, публичността на административното правораздаване. Това единодушно заявиха представителите на неправителствения сектор в парламентарната правна комисия в сряда, както и представителката на президентската институция проф. Емилия Друмева, с чието изказване започна заседанието по същество. Това доста изнерви председателя на комисията Данаил Кирилов, който бе видимо агресивно настроен още в началото. При съобщаването на присъстващите гости от неправителствения сектор той отбеляза отсъствието на адвокат Алексанъдр Кашъмов, един от основните опоненти на закона, който закъсня, с репликата: "Адвокат Кашъмов искаше тържествено заседание, мислех да каня даже оркестъра на Столичната община". Кирилов направи всичко възможно, за да ограничи времето за изказване на представителите на неправителствения сектор, а още след първото изказване предложи – всяка организация, която вземе думата, да бъде питана колко дела води в административния съд и какви пари получава за това по различни програми, че се оплакват, че нямат средства за съдебни такси. Присъстващите от гражданския сектор реагираха остро.


Намеси се народният представител от БСП Крум Зарков, който репликира Кирилов: "Въпросът, г-н председател, не е дали организацията има пари да си плати за делото, въпросът е какво се случва, ако няма пари, за да оспори един незаконосъобразен акт на администрацията." Репликата му предизвика бурни аплодисменти от страна на присъстващите, което е крайно необичайно събитие в правната комисия. А тъй като Кирилов продължи да отстоява правото си да разпитва организациите за делата и парите им въпреки възражението, че не това е същността на дебата, а достъпът до правосъдие в защита на законността, последва нова реплика, този път от друг депутат на левицата - Явор Божанков: "С особено политическо злорадство, г-н председател, ще наблюдавам как се злепоставяте пред целия НПО сектор".


В изложението си проф. Емилия Друмева, която е секретар на президента по правните въпроси, подчерта важността на прекия съдебен контрол върху актовете на изпълнителната власт, който се осъществява през административното правораздаване. "Прекият съдебен контрол концентрира в себе си основните черти на принципа на разделение на властите, принципа "власт власт възспира", но и принципа на взаимодействие и баланс на властите. Този съдебен контрол е за законосъобразност", заяви Друмева. Цитирайки интервю на Данаил Киприлов от понеделник, в което той обосновава увеличаването на съдебните такси с това, че те сега са много ниски и не покриват цената на съдебния процес в административното правораздаване, Друмева заяви, че не това е критерият в случая. "На преден план в административния процес е пряката защита на нарушената законност, а не материалният интерес. Законността не е услуга, а условие за функциониране на правовата държава", заяви Друмева. Освен това в случая се нарушава и друг конституционен принцип, според който данъците и таксите се плащат според доходите и имуществото на гражданите. Няма механизъм, който да съизмерва увеличението на таксите в случая на доходите на гражданите и юридическите лица. Тази философия за таксите в административния процес и за противоконституционност на увеличението им в случая бе споделена и от множеството изказали се представители на неправителствения сектор.


Пътят към съда трябва винаги да е отворен, каза Друмева. Премахването на касационната инстанция по някои категории дела не може да става без обосновка, а критериите на Европейския съд по правата на човека в Страсбург в тези случаи са ясни – всяко отклонение от пълната съдебна защита изисква легитимна цел и пропорционалност.


Най-сериозният удар срещу правото на защита на гражданите


"От 22 години, откакто работя в Програма "Достъп до информация", тези промени са най-тежките за гражданите и тяхното право на защита", заяви Александър Кашъмов. Парламентът гласува непосилни за голяма част от българските граждани такси за касационна инстанция, които скачат от 5 лева на 70 лева за граждани и на 370 лв. за неправителствените организации. А става въпрос за съдебен контрол, от който зависят основни права на хората – данъци, разрешителни, скици и т.н.


"През административните съдилища бяха спрени ключови посегателства над човешките права, както и много корупционни схеми", каза Кашъмов и като пример посочи делата срещу хранилището за радиоактивни отпадъци, за АЕЦ "Козлодуй" и др. Той посочи основния проблем в разсъждението за "ниските такси" в административното правораздаване. Тези такси заместват една ситуация, при която административното правосъдие е безплатно, защото тук субектът, който води дела, действа в обществен интерес – по този начин се осъществява контрол за законосъобразност. Същевременно и НПО действат в обществен интерес, те не генерират печалба от тези дела. "Има граждани, които получават по 200 лева месечно, загиналите при взрива в Горни Лом са получавали такива заплати", каза Кашъмов, който е адвокат по това дело, както и по много други дела в защита на обществен интерес. Всички тези дела не само не са злоупотреба, нещо повече, те съживиха тази държава, посочи още адвокатът правозащитник.


Нещо повече - една от сочените за революционни промни в АПК е въведеното за първи път задължение на административните органи също да плащат съдебни такси, когато завеждат дела. Според вносителите това поставя страните по едно дело - гражданина и администрацията, в равнопоставено положение. Според Александър Кашъмов това е бумеранг, който се връща при гражданина, защото институциите плащат с бюджетни средства - "от нашия джоб", а когато гражданинът загуби делото, той ще трябва да плати и тези пари.


В края на заседанието Данаил Кирилов направи изявление, което прозвуча като измиване на ръцете: "БСП да внесе искане до КС, а решението му е задължително за всички".



Искам да получавам бюлетина Легал Компас


Още по темата
Още от Капитал
Реклама
4 коментара
  1. kdo52372883 1
    Гневно

    С такива долнопробни, токсични амеби като Д.К. и компания, друго не може и да се очаква. Български избирателю, "ти си го избра!" И #него, и #другите.

    Спете сладък сън, драги зомбита. Днес е това, утре ще е друго, вдругиден - трето. Докато накрая ни подкарат към лагерите, като врагове на народа. Т.е. на #ДП. Където нищо чудно да ни прави компания и #Тиквата. Посаден там от същите тия, дето в момента го венцесловят.

    Sic transit gloria demokratia. Амин!

    Нередност?
  2. evpetra 2
    Гневно

    Този Данаил Кирилов е колкото прост, толкова и нагъл - много!

    Нередност?
  3. aslkflasfka 3
    Неутрално

    Таксите в съда са капка спрямо хонорарите на адвокатите. Така че не знам какъв е големият проблем. Държавата вдига заплатите на магистратите (не, че заслужават особено), логично е да вдигне и малко приходите си.

    Нередност?
  4. aslkflasfka 4
    Неутрално

    До коментар [#1] от "kdo52372883":

    Даниел Кирилов е мечтан служител за всеки партиен лидер. Време е да си избираме партиите извън парламента, иначе все на обиграни политици с лакеи - измекяри ще си заслужаваме.

    Нередност?
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK