Мнения

Доверието е изгубеният ключ на минния бранш

Феноменът Ковачки е плод именно на бруталната намеса на държавата в този отрасъл и клиентелизмът в него - в нормални пазарни условия неговият стил няма шанс

Държавата трябва да остави хората и инвеститорите да се разбират сами

от Владислав Панев, , 4400 прочитания

За автора

Владислав Панев е собственик на управляващо дружество "Скай управление на активи" и съпредседател на партия "Зелените", част от "Демократична България"


Владислав Панев е собственик на управляващо дружество"Скай управление на активи" и съпредседател на партия "Зелените", част от "Демократична България"
Светът не може да осигури нормално съществуване на хората без минна индустрия, поне в обозримо бъдеще. Печалбите от нея през последните години наистина са внушителни, в което няма нищо лошо, напротив. Нови проекти в България обаче почти няма, няма и да има, докато манталитетът на собственика на подземните богатства (държавата) и на част от инвеститорите се намира някъде в 90-те години. Тогава живеещите в потенциалните минни райони хора нямаха никаква алтернатива. Заплатите в цялата страна бяха ниски, безработицата висока, а в чужбина не можеше да се излезе току така.


Сега дори и в бедните общини всеки има много повече избор. Независимо колко не ни харесва това, че милиони българи напуснаха родината, фактът че сме отворена икономика тотално промени пазара на труда, на който в момента наблюдаваме сериозен дефицит. Тоест, безработните, които си търсят активно заетост, са много малко. И рекламата на минни проекти чрез обещания за работни места - в Трън или Генерал Тошево, меко казано не среща ентусиазъм.


Защото повечето хора виждат само рисковете, но не и ползите за себе си. Тяхната мечта не е да станат миньори, но за сметка на това виждат опасност, че околната среда ще бъде замърсена, цените в магазина ще се повишат, заболяемостта също. Както и че цената на продукцията им ще падне, а също и на къщите им за гости. Малко хора биха си купували домати от района на Марица изток или биха почивали там, нали? Слонът в магазина се казва ДОВЕРИЕ. Такова няма. Нито има доверие в държавата и съдебната система, че ако някой се разболее ще бъде справедливо овъзмезден. Нито хората вярват, че инвеститорите спазват най-добрите практики за опазване на околната среда и здравето.


Реклама

Доверието няма да бъде възстановено ако продължаваме по стария начин да обвиняваме всеки излязъл да протестира гражданин, че е платен. Или че хората биват плашени от "зелени рекетьори". Сериозно, ако има такива, дайте им имената. Нищо по-лесно няма от това да ги изключим от партията и да се разграничим от тях, ако рекетират бизнеса. Най-вероятно съветската агентура подклажда определени протести и това се вижда от участието на активисти на "Атака" в тях. Огромното мнозинство от хората обаче наистина се страхуват за бъдещето си и затова излизат.


Обикновено инвеститорът вместо адекватни консултанти наема глашатаи, обясняващи колко "прости" са хората от населеното място Х, че отказват обещавания им рог на изобилието. Това не е правилният подход. Решенията не са в конфронтацията. Хората ценят здравето и чистата природа все повече и това не може да не се отчита. Държавата и някои предприемачи трябва да спрат да се държат като феодали и да налагат силово своите договорки на място. Вече не сме крепостни, жителството отпадна отдавна, а и българският паспорт дава много повече възможности отпреди. Възстановяването на доверието минава през прехвърляне на отговорността от безименните чиновници към собствениците на имоти и жителите на населени места. Те трябва да решават кое е добре за тях и кое не, а не Големият всезнаещ брат от партията майка.


Освен всичко държавата стимулира омразата между инвеститори и граждани като ги насъсква едни срещу други. Така се печелят влияние и избори - като създаваш проблем, който после решаваш (или пък се правиш, че го решаваш). Затова и всеки е убеден, че отсрещната страна играе нечисто и е негов враг.


Най-чистият начин за преодоляване на недоверието е прякото договаряне, което може да бъде напълно работещ механизъм. Няма причина концесионните възнаграждения да отиват изцяло в бюджетния кюп – държавен или общински. Напълно нормално е да се преговаря за това жителите да получават директно процент от приходите на мина или акции от нея. Или пък да се основе фонд за инвестиции в малки и средни предприятия в региона, както вече се случва на места. За специална банкова сметка, от която да се изплащат настъпили щети. За възможност хората да спират проект, когато инвеститорът не изпълнява споразумението. Въобще - за каквото се договорят. След което споразумението да бъде скрепено чрез референдум. Това ще бъде справедливо, трайно и всички ще са доволни.


Държавата трябва да бъде регулатор, а не заинтересована страна, в която са и хляба и ножа. Тя е изоставила тази функция. Например имаме системен проблем с липсата на планове за управление за мрежата Натура 2000, които трябва да постановяват на кои територии какво може да се прави. По този повод тече и процедура срещу България. Най-вероятно планове не се приемат, защото най-лесно се лови риба в мътна вода - когато всичко е в сивата зона и чиновниците могат да изнудват инвеститори или жители в района. Приемането на плановете ще внесе яснота къде може да се извършва минна дейност (ако хората и компаниите се споразумеят за това) и къде въобще не може. Но няма воля за това. Вижте как се държи министърът на околната среда Нено Димов. Как да му се вярва, че ще следи, ще изисква и ще наказва не само за мини, тровещи хората и околната среда, но и за неприятни миризми в цели градове, за застрояване на дюни, за въздуха който дишаме.


Един интересен пример за отговорността на минните компании на съвсем друга географска ширина – в Северна Швеция, отвъд полярния кръг. Град Кируна, с 18 000 жители, ще бъде преместен с 3 км на изток заради опасността за него от добива на желязна руда. Финансирането на начинанието е изцяло за сметка на дружеството (общо за над 1 млрд. долара), което изкупува къщите на хората за 125% от пазарната им стойност или ги осигурява с нови. През 2012 г. пък швейцарското село Куралия отхвърли проект за златна мина, чийто инвеститор обещаваше по около 100 000 франка на човек за 10 години плюс по-ниски местни данъци. Защото за две трети от жителите запазването на природата беше по-важно от тези пари. Така че универсална рецепта няма. Като цяло, ако нещо е за благото на всички, използват се най-добрите технологии и не си говорим с фалцет. И даже най-добре да не замесваме държавата в него, защото с нея идват и корупцията, и недоверието.


Убеден съм, че в повечето случаи проектите ще отпадат по съвсем естествени причини. Просто въздействието, което ще оказват върху хората и околната среда, ще е толкова голямо, че инвестицията няма да си заслужава. Но ако компаниите от бранша искат да пробият на някои места, където печалбите им биха били значителни, трябва да сменят подхода. Да разберат притесненията на хората, да ги изслушат и да преценят дали могат да им отправят достатъчно добра оферта. Няма лошо да се чуят предложенията на инвеститори. Най-добре лично от хората, които вземат решения. А не от "временно наети," (както беше в Генерал Тошево) които не е ясно кого представляват и какви правомощия имат. Никой нищо не губи от това.


Изнервянето идва от напълно резонното чувство, че чиновниците и компаниите се наговарят предварително без да питат общността. Това е несправедливо. И въобще не е случайно, че гражданите на Трън и Генерал Тошево вече отхвърлиха проекти. Същото вероятно ще се случи и с новите начинания на Ковачки. Силно ме съмнява в сливнишко и ямболско да са заслепени от неговите "идеи", при положение, че се знае историята му на инвеститор, който меко казано не се интересува от опазване на здравето и природата. Феноменът Ковачки е плод именно на бруталната намеса на държавата в този отрасъл и клиентелизмът в него. В нормални пазарни условия неговият стил няма шанс. Просто подкупваните чиновници няма да имат такова значение.


Въпросът е да създадем механизъм, при който единствено проектите с висока добавена стойност, използващи най-добрата налична технология за опазване на околната среда, имат шанс да бъдат реализирани. На всички други би им било прекалено скъпо да се договарят с гражданите, вместо да корумпират чиновници. И то трябва да е скъпо. Това е пазарният и честен подход за реализация на добивни проекти. А не "имаме разрешително от държавата, ще ви създадем работни места, ще пуснем "Трейс" или друга строителна фирма да ви оправи улиците с гаранция две години, така че трябва да ни целувате ръка и да ни боготворите". Здравето, живота, околната среда са ценност и трябва да се отстояват. Колкото и да е клише, хората са ни най-ценния капитал, а природата е най-ценния ни дългосрочен актив. И трябва да се грижим за тях.


Още по темата
Още от Капитал
Реклама
7 коментара
  1. sjkadasdhja 1
    • - -2
    • + +5
    Неутрално

    Рядко смислен и качествен текст.

    Нередност?
  2. Стоян Стоянов 2
    • - -4
    • + +1
    Неутрално

    Видяхме те колко струваш.

    Излезе ли да протестираш с/у проекта на Ковачки? НЕ! Но за това пък отиде в Трън, без дори и да отседнеш в хотел за една вечер, да говориш за зелен туризъм. Колко пъти си посетил Трън след това? Всичките ти приказки са политически угодни на мижавата ти партийка.

    Нередност?
  3. xte29566872 3
    • - -3
    • + +2
    Неутрално

    "Хората и инвеститорите" могат да се разбират сами, както предлага чичото, само ако става дума за двора им на село. Когато става дума за добив да природни богатства, нека "зеленият" прегледа законите - те са държавна собственост.

    Нередност?
  4. Pronto 4
    • - -2
    • + +1
    Неутрално

    Нови проекти има, но се случват трудно. Даже много трудно. Въпросът е защо е така и трябва ли да е така.
    Очевидно, че на Нено Димов и ГЕРБ застрояването на морето и планината са им по-близки от минната индустрия /където инвеститорите и без това са малко, изискват се стотици милиони, и папането за ГЕРБ - Бизнесмени също е ограничено/, така че те са по-близо до позицията на Зелените отколкото на инвеститорите в минната индустрия. В съседната община на Трън - Брегово, проектът за златна мина си върви. Крумовград ще отвори скоро. Домати от Марица Изток никой не си купува, но там е отворена мина - как да садиш нещо!?. А от Раднево - да. Всъщност проблемите на индустрията са свръх обсъждани /дизеловите печки по улиците, строителството, включително на зелени хотели и къщи, бутовите отпадъци замърсяват повече/, а ползите свръх минимизирани / някой да говори за поминъка в Челопеч, Пещера, Старозагорско/ в медиите. На никой не му се става миньор - ще кажеш, че на всеки му се става магазинер, “оператор” в Язаки, или обръщач на чаршафи в спа хотел.
    Има и смислени неща - за разбирателство между местните и инвеститорите. То е нужно. Но проблемът е как да се дефинира - собственици на земя ли, жители ли/ами то вече жителите на Трън живеещи в София са повече от живеещите в Трън/ и т.н.
    Но като цяло добра статия.

    Нередност?
  5. Pronto 5
    Неутрално

    Нови проекти има, но се случват трудно. Даже много трудно. Въпросът е защо е така и трябва ли да е така.
    Очевидно, че на Нено Димов и ГЕРБ застрояването на морето и планината са им по-близки от минната индустрия /където инвеститорите и без това са малко, изискват се стотици милиони, и папането за ГЕРБ - Бизнесмени също е ограничено/, така че те са по-близо до позицията на Зелените отколкото на инвеститорите в минната индустрия. В съседната община на Трън - Брегово, проектът за златна мина си върви. Крумовград ще отвори скоро. Домати от Марица Изток никой не си купува, но там е отворена мина - как да садиш нещо!?. А от Раднево - да. Всъщност проблемите на индустрията са свръх обсъждани /дизеловите печки по улиците, строителството, включително на зелени хотели и къщи, бутовите отпадъци замърсяват повече/, а ползите свръх минимизирани / някой да говори за поминъка в Челопеч, Пещера, Старозагорско/ в медиите. На никой не му се става миньор - ще кажеш, че на всеки му се става магазинер, “оператор” в Язаки, или обръщач на чаршафи в спа хотел.
    Има и смислени неща - за разбирателство между местните и инвеститорите. То е нужно. Но проблемът е как да се дефинира - собственици на земя ли, жители ли/ами то вече жителите на Трън живеещи в София са повече от живеещите в Трън/ и т.н.
    Но като цяло добра статия.

    Нередност?
  6. Неутрално

    До коментар [#3] от "xte29566872":

    Мисля, че изтървате тънката нишка на това, което се случи в Трън. След референдума проекта пропадна. Статията по-горе се опитва да Ви обясни, че е можело и референдума да има друг изход, но уви или не сте я прочели или не сте я разбрали.
    Опитайте отново и преди да пишете помислете.

    Нередност?
  7. venelingeologia 7
    Неутрално

    На всека европейска глава се пада годишно по над един тон минерални суровини, които му гарантиран приятен комфорт в живота. Българите бяха успешно наплашени от развитието на добивната индустрия. Вярно: без държавен контрол в условията на капитализъм нещата се израждат до еко-катастрофа, защото такава е природата човешка. Обаче само с услуги няма сериозна икономика. Добивният сектор трябва да се развие, според потенциала на геоложката среда. Това го осъзна и ЕК отпреди три години, когато не забрани фракинга. Цената на фосилните енергоносители ще се повишава, а техният добив нараства непрекъснато, защото са икономически изгодни в цивила и без конкуренция на военното поле. И накрая - планетата е малка, за да понесе толкова много неразумно, нецивилизовано и алчно човечество

    Нередност?
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK